Дигитално жужене в ефира

[ТИНТИН]

Какво се крие зад оповестения от транспортното министерство план за телевизионна цифровизация



Телевизионният пазар отдавана чака държавата да заяви ясни правила, по които да се случи преходът от аналогово към цифрово излъчване. Публикуваният преди дни на сайта на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС) план за въвеждане на цифровото тв излъчване обаче не хвърля много светлина, а само показва, че по пътя ще има сложни и тежки разговори.

Документът трябваше да е готов още през миналата година, но държавата и институциите, ангажирани с изготвянето му, го публикуват едва тази седмица. Планът, който регламентира основните правила на цифровия преход, е в работна си версия и по него оттук нататък телевизионните и мултиплекс операторите, както и отделните институции ще могат да правят препоръки и да преговарят за промени. Поне на това се надяват голяма част от участниците на пазара.

Засега едно е ясно. Съгласно Закона за електронните съобщения датата за преустановяване на ефирното аналогово телевизионно излъчване в България и преминаването към цифрово е 1 септември 2013 г., а осъществяването на кампанията по информиране на населението следва да продължи най-малко до 30 ноември 2013 г. Остава да се проследи с какви средства и как това ще се случи.

Акцентитевплана

По план до първи март 2013 г. до 95% от българските граждани трябва да могат да приемат в цифров формат програмите на търговските телевизии с национален обхват. В текста е посочен и списъкът на програмите, които по право ще бъдат излъчвани цифрово от собственика на първия мултиплекс оператор. Става дума за общо седем програми на пет медийни компании. По правило една мултиплекс платформа обаче може да излъчва между седем и десет програми. Играчите на пазара изразиха увереност, че списъкът в крайния си вариант ще се увеличи.

Каналите, които първи ще преминат към цифрово излъчване, са от групата на bTV, "Нова" и др. (виж карето). Това право им се гарантира от Закона за радиото и телевизията, тъй като те би трябвало да са доказали, че програмите им достигат до 50% от всички телевизионни зрители. Според правилата телевизиите първо подават документи за регистрация за разпространение на програмата по цифров път в СЕМ и чак след това могат да упражнят правото си на задължително разпространение в цифров формат. "Списъкът с телевизиите периодично се ревизира. Тези телевизии са попаднали в списъка на основание на това, че са имали аналогово излъчване и понеже при прехода то им се отнема, сега те един вид се обезщетяват, като получават правото за задължително цифрово разпространение", поясни председателят на Съвета за електронни медии Георги Лозанов.

Преди да се стигне до публикувания в началото на седмицата план за прехода към цифрово излъчване, на пазара течеше сложен процес на съгласуване на правилата, по които всичко ще се случи. В него участваха всички заинтересовани страни. Най-потърпевши от крайния вариант на текста засега остават телевизиите. На този етап никой не гарантира на каналите как е планирана мрежата, което да покаже на практика до колко души всъщност ще достигат програмите им. А за зрителите проблемът остава колко от тях действително ще приемат основните тв канали, разпространявани по цифров път. В сектора се коментира, че до 40% от зрителите могат да останат лишени от телевизия.

Каквомислибизнесът

Планът предвижда кратък преход към цифрово излъчване от максимум шест месеца, като през този период се изключва аналоговото излъчване в отделни зони, без да е ясно дали населението има готовност за изключването на аналоговия сигнал.

Директорът на правния отдел в bTV Media Group Анна Горанова обясни пред "Капитал", че срокът 1 септември 2013 г. е въведен с изменение на Закона за електронните съобщения, прието от парламента между коледните и новогодишните празници на 29.12.2011 г. "Датата не е обсъждана с индустрията, нито е потърсено мнението ни относно последиците от този срок за нашата аудитория. Не са поставени каквито и да е разумни условия, след изпълнението на които да бъде преустановено аналоговото излъчване", каза Горанова. Юристът на bTV е категоричен, че в проекта за план, публикуван за обществено обсъждане, "позицията на националните ефирни търговски телевизионни оператори не беше отразена".

В същата посока е и мнението на члена на борда на директорите на "Нова тв" Силва Зурлева. Тя също е участвала в работните групи по обсъждане на детайлите в плана и по мнението й разговорите са вървели трудно и има много неща от исканията на каналите, които не фигурират в сегашния вариант на плана. По повод списъка с телевизиите, които първи ще преминат към цифрово излъчване, Зурлева каза: "Нова тв" няма да позволи да бъде ощетена и ще включи поне още една програма в списъка на разпространяваните по първия мултиплекс."

Играчите на пазара изразяват и опасения, че мрежите за разпространение на цифрова телевизия, собственост на спечелилите конкурсите за мултиплекси, не са напълно изградени. Така пускането на програми в незавършена мрежа би компрометирало услугата още в нейното начало и би довело до лоши бизнес резултати.

Проблеми ще възникнат и при формиране на таксите, които каналите ще плащат на мултиплекс оператора за това, че разпространява програмите им. Навлизането в тази проблематика изисква много време и вникване, но телевизиите и тук имат съмнение, че могат да са ощетени.


Нов играч?!

Ключов текст в плана е уверението, че до пазара ще бъде допуснат нов играч, който да изгради мултиплекс. Точката очевидно е включена заради строгия поглед на Брюксел. През миналата година Европейската комисия разкритикува България заради странния начин, по който протича дигитализацията на телевизионния ефир. Комисията предупреди, че ще започне наказателна процедура срещу страната ни заради начина, по който се разпределя тв ефирът в България, и неясните критерии, по които ще се случи цифровизацията.

Изп. директор на компанията ДВБТ Бойко Бочев, която бе класирана на второ място в конкурса за изграждането на обществения мултиплекс и после го обжалва, коментира, че на практика тази точка е фиктивна, защото "честотите, на които би излъчвал новият мултиплекс, са на военните, които искат голяма сума, за да освободят спектъра, а държавата няма пари да покрие изискването". Другата причина да няма смисъл от нов играч е фактът, че той ще стъпи на вече разпределен пазар, което би обезсмислило инвестицията му.

Загражданите

Държавата в лицето на МТИТС се похвали, че ще поеме голяма част от цената на декодерите, необходими за приемане на цифрова ефирна телевизия. В Закона за държавния бюджет за 2012 г. са осигурени до 17.5 млн. лв. за крайни декодиращи устройства за приемане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване и за провеждане на информационна кампания.

Крайните устройства и прилежащи антени с усилвател с гаранция до 2 години ще бъдат купени чрез обществена поръчка. По места ще бъде осигурено разпространението и инсталирането им срещу подпис от подпомаганите хора.

България като страна - членка на ЕС, има ангажимент да превключи от аналогово към цифрово излъчване в определен срок, спазвайки точни и ясни критерии. Държавата и компаниите, ангажирани с прехода, трябва да отделят значителен финансов ресурс, за да може цифровизацията на ефира действително да се случи. Затова и правилата са важни. По веригата на всички тези важни за темата компоненти обаче има сериозни пропуски и отстъпление от правилата. Заслуга за това имат и българските институции. Периодът, в който грешките могат да се поправят, е кратък. Иначе България ще бъде поставена пред неприятната ситуация да иска ново отлагане на дигитализацията.
Преходът към цифрово ефирно излъчване ще е приключил неуспешно, ако доведе до намаляване на зрителите, които гледат ефирно телевизия. Така ограниченият честотен ресурс няма да бъде използван пълноценно, от една страна, а, от друга, ще се засили пазарната сила на кабелните и сателитните оператори. Трябва да бъдат поставени условия, които да гарантират успешен плавен преход.

Къде е България

Към края на 2011 г. в 17 държави - членки на ЕС, преходът към наземна цифрова телевизия е приключил и всички аналогови предаватели са изключени. Преходът е факт също така в Швейцария, Хърватия и Норвегия, които не са членки на ЕС. В други седем страни - Унгария, Ирландия, Литва, Португалия, Словакия и Великобритания, напредъкът е значителен и се очаква той да приключи през текущата 2012 г. От държавите - членки на ЕС, най-изоставащи са България (1 септември 2013 г.), Гърция (2013 г.), Полша (2013 г.) и Румъния (2015 г.). Съседните на България страни са планирали следните дати за изключване на аналоговите предаватели: Сърбия - 2012 г., Румъния - 2015 г. (възможно е да се смени с 2013 г.), Гърция - 2013 г., Македония - 2013 г., Турция - 2014 г. (датата е записана в закона за медиите от 2011).
kapital.bg