Интервю с Дейвид Алпърт - изпълнителен продуцент на "Пази се от живите мъртви"

[Chello Central Europe]

Интервю с Дейвид Алпърт - изпълнителен продуцент на филма на AMC "Пази се от живите мъртви" - от 24 агуст 2015 г.

Дейвид Алпърт е продуктивен телевизионен и филмов продуцент. В допълнение на „Пази се от живите мъртви“ работата му включва телевизионния сериал „Живите мъртви“ и „Изгнанник“ (Outcast) от създателя Робърт Къркман; както и игрални филми като „Въздух“ (Air) с Норман Рийдъс и Джимон Хонсу в главните роли, филмът „AmericanUltra“ с Джеси Айзенберг и Кристен Стюарт, филмът „Резервни части“ (Spareparts) с Джордж Лопез и много други.
Алпърт е и президент на Skybound Entertainmen, мултиплатформена развлекателна компания, основана съвместно с дългогодишния му съмишленик и създател на „Живите мъртви“ Робърт Къркман. Като президент на компанията, Алпърт ръководи работата по развитието на между-платформена собственост в Skybound, като това включва и партньорство със Samsung за разработване на съдържание с виртуална реалност за MilkVR.
Алпърт е завършил с отличие Harvard University и New York University Law School.

Какво даде тласък на идеята за „Пази се от живите мъртви“? Кой е в екипа, който движи нещата?
„Пази се от живите мъртви“ започна от виждането, че „Живите мъртви“ като сериал значително се е развил спрямо изходната си точка. Съществува едно много първична тръпка във всеки един филм за зомбита, която произтича от онзи момент, в който обществото започва да се разпокъсва и разпада и това реално е основната ни точка за достъп в света на апокалипсиса. И докато „Живите мъртви“ постига невероятен успех в създаването на своите герои и своята вселена и сюжетна линия и успява да ни направи максимално съпричастни, все пак сюжетът се развива, върви напред, която е и една от причините толкова да ни харесва – развил се е до такава степен, че героите ни вече са изправени пред съвсем нови заплахи и проблеми и ситуации. И колкото и страхотно да е това, в известен смисъл ни се иска да се върнем към онази, първата тръпка и се запитахме как бихме могли да пресъздадем удоволствието от първия сезон на „Живите мъртви“, но, разбира се, по напълно различен начин, и как бихме могли да го разгледаме от различен ъгъл, и в този момент осъзнахме, че има няколко истории, които са останали неразказани. Например историята какво се случва докато връхлита апокалипсисът, тъй като така и не сме станали свидетели на този момент, понеже Рик е в кома, и ни се прииска да го представим от съвсем различен ъгъл. Така че това беше първоначалната ни идея, искахме да намерим начин да разкажем историята за настъпването на апокалипсиса със съвсем нови герои и по съвсем нов начин, така че да навлезем в историята през възможно най-вълнуващата входна точка.

Екипът, който сме събрали, е невероятен. От кораба-майка („Живите мъртви“), както го наричаме, сме привлекли фантастичния Робърт Къркман, моя милост, Гейл Ан Хърд и Грег Никотеро, и си партнираме с един прекрасен писател, който съвместно с Робърт твори върху сериала – Дейв Ериксън. С Дейв сме работили години наред, и аз и Робърт, и се опитваме да го привлечем в света на зомбитата горе-долу откакто съществува „Живите мъртви“.

Обяснете ни в какви отношения светът на „Пази се от живите мъртви“ ще бъде съвсем различен сериал от „Живите мъртви“? Какви са различията и сходствата?
Освен времевия хоризонт и локацията, една от основните разлики между Живите мъртви и „Пази се от живите мъртви“ е, че при „Пази се от живите мъртви“ е налице най-успешната точка на включване в сюжетната линия, която някога съм виждал. Ако погледнем Рик Граймс, той е прототип. Човек на закона, шериф, знае как да борави с оръжие и е роден лидер. Има множество чудесни причини именно той да ни въведе в историята за апокалипсиса, но си казахме – ами аз? Ами обикновения човек, който не знае как да стреля, който не е представител на властта или закона и реда, човек, на когото, меко казано, му е трудно да се оправя в новата ситуация. Травис и Мадисън в общи линии са на ръба на възможностите си още преди апокалипсисът да започне. Опитват се да приобщят двете си семейства, да вържат двата края, а живеят в изключително скъп град. Опитват се да се ориентират във връзката си, много са влюбени, но любовта им е нова и силно усложнена от факта, че и двамата имат семейства. Мадисън се опитва да намери решение за пристрастения си към наркотиците син, Ник. Така че тези хора действително са на ръба, силите им са изопнати до краен предел и едно от прекрасните неща, които Дейв и Робърт постигнаха е, че бих гледал този сериал даже и да нямаше зомбита. Любопитно ми е къде ще стигне връзката между Травис и Мадисън, така че добавим ли и натиска, оказван от зомбитата към цялата работа, възможностите са изключителни. Ако разсъждаваме за тези хора като за парчета въглища, част от тях ще се втвърдят и ще се превърнат в диаманти, а други ще се превърнат на прах и ще бъдат отнесени от ветровете.

Ел Ей е избран като фон на този сериал. Можете ли да ни кажете защо се стигна до това решение и какво въздействие оказва върху сериала?
Има няколко неща, свързани с Ел Ей, които възприемаме като наистина американски. Атланта е много специфичен регион. Искахме „Пази се от живите мъртви“ да се развива на много различно място, така че са налице очевидните физически различия – докато Атланта е тучна, зелена, дъждовна, влажна и гореща, Ел Ей е сух и прашен. На шега сме разсъждавали по въпроса как се отразява на зомбитата липсата на влага във въздуха, нали? Например както класическите автомобили се движат по-добре по Западния бряг отколкото по Източния, заради влагата – по един и същи начин ли ще реагира мъртвата кожа? Дали повсеместната страст по пластичната хирургия означава, че някои хора ще си останат по-запазени и след апокалипсиса? Нямам представа, но ще разберем през следващите сезони.

Ел Ей е наистина изключително интересен обединител на различия. Тук етническият и социалноикономически състав е коренно различен. Съществуват невероятни, малки ниши, затворени малки общности, а само километър по-нататък срещаш напълно различни социалноикономически групи. Така че според мен идеята да познаваш съседа си и да си част от местната общност тук е точно толкова ясно дефинирана колкото и другаде по света. Много градове се радват на чудесна транспортна система, но Ел Ей не е сред тях, така че в повечето случаи хората слизат от колата и се прибират при семейството си, или се качват сами в колата и отиват на работа, където се срещат с колегите си, но реално не взаимодействат с никой извън този свят. Какво се случва, когато тази рамка изчезне? Когато вече никой не асфалтира шосетата, когато нямаш гориво за колата, когато си принуден да се сблъскаш със съседите си и истински да общуваш с тях? Доколко изобщо познаваш тези хора? Смятаме, че тук, в Лос Анжелис, има изключително интересни неща, които допринасят за сюжета и смятаме, че ако възприемаме града като град на промяната, на повторното раждане, това е един от най-интересните му аспекти.

Кой е най-интересният елемент от вижданията Ви за първи сезон? Кой аспект от сериала представлява най-сериозно предизвикателство?
Най-вълнуващият аспект е да се опитаме да предадем историята по начин, който да отдаде дължимото на създаденото от Робърт и Дейв. Създали са невероятни характери с изключително сложни проблеми, които будят интерес дори и в отсъствието на зомбита. Така че става дума за фантастична, сложна човешка драма, която разглежда какво се случва в едно смесено семейство, в което синът се бори с наркозависимост, има бивша съпруга, която те познава по-добре от настоящата ти любима, и стои въпросът как да въведеш собствените си деца в цялата тази бъркотия. Всички тези съставки са достатъчни за невероятно драматична история, а когато въведем и зомбитата и всички типични за жанра елементи, изниква въпросът как можем да сме сигурни, че взаимоотношенията между семействата ще останат възможно най-завладяващи и увлекателни и правдоподобни. Струва ми се, че най-голямото предизвикателство, а също и моментите, които носят най голям успех, са онези моменти, когато всичко е максимално реалистично, и героите взаимодействат по напълно достоверен и откровен начин.

Кое ще привлече най-силно зрителите на „Пази се от живите мъртви“? Какво да очакват? Кое ще е най-интересно за тях?
Смятам, че най-интересният момент е изключително интересната гледна точка, през която ги въвеждаме в света на „Живите мъртви“ и че светът на „Живите мъртви“, вече е реалният свят. Това е светът, в който живеем, не само любимата ни групичка в Джорджия; че това се случва навсякъде и че онова, което се случва при апокалипсиса, реално ще засегне всички ни. Онова, което най-често чуваме от феновете е “Аз бих постъпил иначе” или “Аз бих подходил другояче”. Мисля си, че подобно равнище на идентифициране е именно онова, което превръща „Живите мъртви“ в толкова успешен сериал и смятаме, че сме създали невероятен, безкрайно интересен, правдоподобен набор от образи и в„Пази се от живите мъртви“, с които, надяваме се, зрителите ще се идентифицират по сходен начин.