Всичко за конверторите

[бебезавър]

Ще се опитам да изясня ролята на конвертора в сателитната система. За целта ще започнем с малко теория. Спътниковите телеявизионни предавания се предават на много кратки сантиметрови вълни. Към ден днешен за тази цел се използват два диапазона. Ku диапазон в област от 10.7 до 12.75 ГИГАхерца и C диапазон ограничен между 3.5 и 4.2 ГИГАхерца. На такива честоти електромагнитната вълна може да преодолее 36 000 км. за да достигне от спътника до сателитната антена. Но н тези честоти моментално ще затихне в кабела. За това една от функциите на конвертора е да преобразува високите спътникови честоти в по-ниски такива, които се наричат премеждутъчни честоти. По приет стандарт промеждутъчните честоти са в диапазона от 900 до 2150 МЕГАхерца. Имено такива честоти идват по кабела до входа на нашият приемник за сателитна телевизия.

За понижаване на приетия честотен спектър в конвертора са вградени един или два хетеродина - стабилизирани източници на висока честота. Понижението на честотата се изчислява като от входната чистота извадим честотата на хетеродина.

Втората, но не и по важност функция на конвертора се базира на това че сигнала от спътника е с прекалено малка мощност за това конвертора се явява и като усилвател на сигнал. Факт е че конвертора усилва не толкова полезния сигнал, но и шума. Тук е мястото да вмъкна, че английската абривиатура LNB (Low Noise Block), подчертава, че нивото на вкарвания шум е нисък - не

Пълнодиапазонен конвертор с правоъгълен фланец:
В този вариянт между антената и конвертора съществуват още две звета - облъчвател и поляризатор. Те се монтират с конвертора в единна конструкция и са поставени във фокуса на антената. Облючвателя се слага за по-пълното използване на повърхноста на огледалото /чинията, паницата/ и да се реализира максимален коефициент на усилване на антената. А поляризатора е предназначен за избор на вида на поляризацията.

Производителите на пазара предлагат само конвертори, конвертори с вграден поляризатор или конструктивно обединени конвертор, поляризатор и облъчвател. В първия случай конветрора завършва с правоъгълен фланец, във втория е кръгъл, а в третия според зависи от облъчвателя и конструктивната идея на производителя.

Последната опция свързана с това че все по-често се появяват индивидуални системи с неголеми офсетови антени съществувт и офсетни облъчватели. При избор на облъчвател или конвертор, съвместо с облъчвател, трявба да се убедите че по форма той може да се стекова с вашата антена. При това не е толкова важен типа на антената /офсетна или параболична/, колкото съотношението на фокусното разтояние към диаметъра на антенатаа(F/D). При офсетните антени този параметър може да приема стойности от 0.6 до 0.8. За тези антени се произвеждат два типа облъчватели със съотношение F/D=0.6-0.7 и F/D=0.7-0.8. При параболичните антени това съотношение се колебае в диапазона 0.3-0.5. За такива антени доста често се произвежда облъчвател който е пригоден спрямо F/D на антената. За това е добре в този случай да се купи направо цял комплетк антена с облъчвател, така се гарантира тяхнат пълна съвместимост.

А какво влияе на избора на самия конвертор - като начало трявба да знаете диапазонa в искате Ku или С. По-голяма част от спътниците за европа както и тези на българските DTH оператори излъчват в Ku диапазона. Изключение правят някой лъчове на Астра, Eutelsat и Thor които са за скандинавските държави. В диапазон са руските Експрес-и, частично Intelsat и азиатските спътници Pa-namsat, Asiasat и Turksat.

По-голяма част от конверторите работят само с единия дипазон (С или Ku). Произвежданите конветрори в C-диапазона са основно предназначени за професионално приемане. Това е свързано с факта, че в Америка и Европа, където се проектират по-голямата част от конверторите, практически всички излъчвания за индивидуален прием са в Ku-диапазон. Съществуват разбира се и конвертори в C-диапазона, които са поризведени за индивидуален прием.

За конверторите в Ku-диапазон можем да говорим много, тъй като и на пазара се наблюдава многообразие. Ще опиша съществуващите към момента варианти на тези конвертори. Като за начало искам да отбелеча че ширината на лентата е доста голяма от 10.7 гигахерца до 12.75 гигахерца което прави разлика 2.05 ГИГАхерца, не позволя едновременно конвертиране в промеждутъчна честота. Поради тази причина тези конвертори се разбиват на три поддиапазона - FSS(10.7-11.8)GHz, DBS(11.8-12.5)GHz и Telecom(12.5-12.75)GHz. Като горната честота се преобразува от двата конвертора.

Конверторите във втория и третия диапазон в повечето случаи се произвеждат за приемане на конкретни пакети. Като за пример за приемане НТВ+ ни е нужен конвертор в диапазон DBS.

Също така има и конвертори които позволяват да се приема целия Ku диапазон. В тях са сложени два хетеродина, единия за преупразуване на диапазона 10.7-11.8GHz, a втория за преобразуванеда останалата част от лентата 11.8-12.75GHz. Превключването на хетеродините се командва по кабела от сателитния приемник. В по-старите конветори превключването на честотите се извършвало с волтаж 13/18В като прага на превключване е 15 ±0.2В. В съвременните така наречени "универсални" конвертори, диапазона се превключва с помоща на звуков сигнал 22 килохерца, а сигнала 13/18В се изплозва за превключване на поляризацията.

Какво отличава универсалните конвертори от универсалните конвертори от другите пълно диапазонни конвертори ? В основата си по това че, универсалността на сигнала, а именно че сигналите за превключване на диапазона, промеждутъчната честота /тази която стига до приемника/ и смяната на поляризациите се извършва по един кабел. Също така са унифицирани върховите и най-ниските честоти на хетеродините в конвертора. Не е трудно да се досетим, че подобна унификация много опростява управлението на конветора. Обикновенно е достатъчно в приемника да изберем опцията "универсален конвертор", за да може при смяна на канала и нужда от превключване, приемника автоматично да предава на конвертора нужните управляващи сигнали.

Желаещите да приемат в двата диапазона(C и Ku) имат възможност да избират от три варианта:
Да се сложат на антената два конвертора, всеки с негов облъчвател и поляризатор. В този случаи има огромен недостатък, а именно единия конвертор няма да се окаже изцяло на фокус, което ще понижи коефициентът на полезно действие на антената.
Да се сдобият/закупят конструкция която се казва C/Ku ротор/мотор, който включва в себе си облъчватели за C и Ku диапазоните, разделящи приемания поток на две части. C/Ku роторите се произвеждат съвместно с електро механични поляризатори. Този вариант значително опростява монтажа и поевтинява цялата система, но при този вариант има сериозни минуси. Единия от тях е осезаемата загуба на сигнала в Ku-диапазона, а другият е честото повреждане на подвижните части на електро механичния поляризатор, особенно при ниски температури.
Най-трудоемкия вариянт е да се инсталира комбиниран конвертор за прием в С и Ku диапазоните.

Сега да разгледаме поляризатора - елемент инсталиран/произведен между облъчвателя и конвертора. За по ефективно използване на честотния диапазон вълните се предават поляризирани. Това позволява да се удвои числото на излъчваните програми. При настройката на честотата на интересуващия ни канал/транспондер/, трябва да поставим и правилната поляризация. Има два вида на поляризация - Линейна и Кръгова. При линейната се наблюдават Хоризонтални/H/ и Вертикални/V/ вълни. А във втората - кръговата леви и десни. На европейските спътници основно се използва лиенйната поляризация, а на Руските - кръгова.

За приемане на кръговите вълни пред поляризатора трябва да се поляризатора трявба да се постави още един елемент деполяризатор който да преобразува кръговата в линейна поляризация.

При наличието на няколко приемника, е удобно да се използват Ku-диапазонни конвертори с два, четири или осем изхода. По принцип те имат вграден поляризатор който се управлява с напрежение 13/18В. Също така трябва да отбележим и фактът че не всеки конвертор с два или четири изхода можем да вържем 2 или 4 приемника. Има такива конветрори с 2 изхода на които излизат съответно вертикалните вълни на единия, а хоризонталните на други. Това важи и за такива с четири изхода на 2 има ветрикали, а на другите 2 хоризонтали. За това при избор трябва да се внимава да не се вземе от посочения тип.

Трябва да отбележим, че в система за колективно приемане се повишават изискванията към конветора, като например неговия коефициент на усилване (КУ). Тази величина се измерва в децибели и при съвременните конвертори се движи между 50дБ и 70дБ. Освен заради броя приемници коефициента на усилване трябва да вземем под предвид и заради дължината на кабела. Като за пример при 30м кабел е достатъчен конвертор с КУ=46дБ, а при 100м. кабел ни трябват 63-65дБ. Ако приемем че имаме свързани 4 приемника за един приемник при 30м. кабел ще ни трябва КУ=45дБ, за втори +4.5дБ, за трети +7дБ. и за четвърти +8.5дБ което общо прави около 65дБ. но ако кабела е повече от 30-40м. то КУ за един приемник трябва да бъде 55дБ. Цифрите са приблизителни, тъй като техните стойности зависят от ред причини като на първо място е вида на кабела и какво е затихването в него.

Още един от базовите параметри на конвертора, на който трябва да се обърне внимание е коефициент на шума(КШ). Като се има предвид фактът че качеството на сигнала на входа на приемника се явява отнощение сигнал/шум, то е ясно че шума на конвертора оказва силно влияние на качеството на сигнала. Другия извод който можем да си извадим, е че при по-нисък шум от конвертора можем да си позволим да вземем по-малка/по размер/ антена. За конветрорите в C-диапазона КШ се указва в градуси по Келвин, като в съвременните модели е в диапазон от 15К до 30К. При конверторите в Ku-диапазон КШ се измерва в децибели и е в порядъка от 0.1дБ - 1дБ.

Друго важно нещо при покупка на конвертор е да проверите дали е херметизиран. В противен случай вътре в него започва да се образува конденз който му сваля параметрите и след време го вади извън строя.