109г.от потапянето на ''Хамидие'' от ''Дръзки''!

[демиров]

На 7 ноември 1912 г. в Щаба на българския Военноморски флот се получава информация, че в Кюстенджа (Констанца) се товарят два египетски кораба с военни доставки за Османската империя. Четири миноносеца – „Летящи“, „Смели“, „Строги“ и „Дръзки“, командвани от капитан II ранг Димитър Добрев, получават задача да пресрещнат и поразят противниковия транспорт пред българското крайбрежие. Другите два миноносеца по това време са в ремонт. На 7 срещу 8 ноември миноносците срещат турските транспортни кораби без да знаят каква е тяхната охрана, която била сменена в последния момент. Вместо крайцера „Меджидие“, за ескортиращ е бил определен бронепалубният крайцер „Хамидие“, командван от Хюсеин Рауф бей (сред най-добрите турски капитани). Към него момент „Хамидие“ е най-съвременния турски боен кораб, английска постройка, с изключително сериозно артилерийско въоръжение. Ескортът включвал също контраминоносци и броненосеца „Хайредин Барбароса”.
Атаката се провежда в килватер. Миноносците стрелят един след друг, но първите три пропускат целта. „Хамидие“, маневрира успешно и открива ожесточен огън по атакуващите български кораби. „Смели“ е ударен от снаряд, който ранява един от моряците и заклинва руля водейки до движение на кораба в кръг. Това обърква турците, които мислят, че „Смели“ се връща за повторна атака. През това време „Дръзки“, командван от мичман I ранг Георги Купов, успява да нанесе своя удар. Смята се, че той е атакувал от разстояние 60 до 80 метра. Взривът на българското торпедо отваря голяма пробойна в носовата част на турския бронепалубен крайцер. Осем души от екипажа му са убити, а 30 други са ранени.
Миноносците се готвят за нова атака, за да потопят окончателно вражеския съд, но включилите се в боя турски контраминоносци откриват преграден огън срещу българските кораби и спасяват крайцера от неизбежна гибел. Турският флагман е ескортиран полупотънал до Цариград, безславно движейки се с кърмата напред. Той е изваден от строя до края на годината.
Победата на българските миноносци не само нанася морален удар върху многократно по-силния противник, но прекратява опитите му да бомбардира българското крайбрежие до края на войната. От този момент нататък турски кораб не приближава българските брегове. Всички доставки се извършват навътре в морето извън обсега на миноносците.
„Дръзки“ служи вярно още дълги години. На 15 октомври 1942 г. поради неправилно съхранение на барут на борда му става взрив и торпедоносецът потъва на кея във Варна. По-късно е ремонтиран и отново влиза в състава на военния ни флот. През 1950 година е бракуван и разоръжен, след което е използван за плаваща мишена и източник на пара за тогавашния флагман на българския флот – есминеца „Георги Димитров“. След няколко години, във връзка с наближаващата 45-годишнина от торпилирането на „Хамидие“ се ражда идеята корабът да бъде превърнат в музей, а някой се сеща и, че на него е служил поета Никола Вапцаров. За жалост, по това време „Дръзки“ е вече бракуван. Едно оръдие, една димна тръба, табелите с името и други запазени елементи на оригиналния „Дръзки“ са монтирани на междувременно бракувания еднотипен „Строги“, който е превърнат в кораб-музей „Дръзки“.
Корабът-музей „Дръзки“ е открит на 21 ноември 1957 г. в присъствието на неговия командир от нощта на атаката о.з. кап. I ранг Георги Купов. Той е единственият запазен кораб от този клас.