“Да пуснеш корени: Вангари Маатаи” – за 8 март по Viasat History

[ТИНТИН]

ЕКСКЛУЗИВНО! Да пуснеш корени: Вангари Маатаи Премиера на 8 март поViasatHistory

Вдъхновяващата и достойна за уважение история на кенийката Вангари Маатаи, носителка на Нобелова награда за мир, както и на 30-годишната й смела борба в защита на околната среда и човешките права в условията на яростни политически и екологични конфликти в страната й. Началото е положено с простичка инициатива за засаждане на дървета.
Родена през 1940 г., Маатаи израства в селски район на Кения. Спечелва стипендия и в продължение на пет години е студентка в САЩ. Завръща се в Кения през 1966 г. и започва да преподава в университета в Найроби. Тя е първата жена в Източна Африка с докторска степен, но преоткрива смисъла на живота си в съвместната работа с жените от селските райони, където е преминало и собственото й детство. Тези жени й казват, че вследствие на обезлесяването животът им се е превърнал в истински ад: налага им се всеки ден да изминават огромни разстояния, за да се сдобият с дърва за огрев, чистата питейна вода е рядко достъпна, почвата постепенно изчезва от обработваемата земя и децата им са недохранени. Опитвайки се да реши проблемите им, през 1977 г.
Маатаи основава „Движение на зеления пояс” – неправителствена организация на местно ниво, насърчаваща селските жени да засаждат дървета. За съвсем кратък период жените от селските райони в Кения установяват успешна практика за борба срещу обезлесяването, бедността, неграмотността, вкоренените в основата на всичко икономически интереси и политическия гнет, като в крайна сметка се превръщат в национална политическа сила, която помага за свалянето на 24-годишния диктаторски режим в Кения.
Когато кенийският президент Мой решава да унищожи единствения обществен парк в Найроби, за да построи луксозен небостъргач и пред него да издигне гигантска статуя на самия себе си, писмата, които Маатаи изпраща до водещи политически фигури на Запад, ги накарват да оттеглят финансовата си подкрепа за Мой, с което обезсилват още повече и без това намаляващата му власт.
Надеждата и увереността сред обикновените хора – особено сред жените, нарастват все повече, но правителството оказва жестока съпротива. Маатаи поема изключителен риск, заставайки начело на многобройни противопоставящи се на правителството групи и инициативи в защита на свързаната с околната среда и социалните отношения справедливост, в това число гладни стачки и протести от страна на майки на политически затворници. Няколко пъти е арестувана, а веднъж – пребита до несвяст от полицията. С помощта на телевизионни архивни кадри, вестникарски заглавия и разтърсващи разкази на очевидци този документален филм разказва за драматичните конфликти през 80-те и 90-те години и успява да представи по вълнуващ начин заразителната решимост, непоколебимост и кураж на Маатаи.
Най-накрая през 2002 г. борбата за демокрация в Кения постига успех, когато новото, избрано по демократичен път, правителство замества това на Мой. Маатаи става член на парламента и заема поста заместник-министър на околната среда и природните ресурси.
През 2004г. Вангари Маатаи става първата африканка, както и първата активистка за околната среда, спечелила Нобелова награда за мир. Комитетът по награждаването изтъква заслугите й за „прилагането на един холистичен подход за устойчиво развитие, при който основно внимание се обръща на демокрацията, човешките права и правата на жените”. Членовете на комитета подчертават, че Маатаи мисли глобално, а действа локално.
Научете повече тук: http://takingrootfilm.com/
ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ:
Днес в Кения има повече от 6000 разсадника „Зелен пояс”, генериращи доход за 150 000 души. Досега „Движението на Зеления пояс” е засадило приблизително 35 милиона дървета и е организирало различни обучителни програми за жени по въпросите на изхранването, образованието, дейности за генериране на доход, здравеопазване и индивидуална независимост.