България с най-ниски цени на потребителските стоки и услуги в ЕС

[GeorgiD]

България бе върната 100 години назад- при ралото, мотиката и магарешката тяга. При една раздробена на милиони парчета земя, абсолютно непригодна за модерно земеделие.
Подобни президентски послания биха имали по-голям смисъл в началото на 90-те години, когато лумпен-политици, "психотерапевти", откровени гейове и всевъзможни овластени скудоумници мазохистично сриваха един от темелите на държавата - българското селско стопанство. Разбира се, по сценарий, написан в чужди столици. Част от него е небезизвестната програма "Ран-Ът", подкрепяна от покойния Андрей Луканов. Тя целеше такава реформа, която да "редуцира", т.е. да стопи българският народ до 4 милиона души чрез убийствена социална политика. С безочлива откровеност тази политика бе подкрепена и от бившата посланичка на САЩ у нас - Боулън. На семинар в Боровец преди години самонадеяната дама заяви без угризения: "ВИЕ НЕ НИ ТРЯБВАТЕ ПОВЕЧЕ ОТ 4 МИЛИОНА".

Политически недоразумения като Жельожелевци, Филипдимитровци и компания вкупом говореха, че ТКЗС-та били крепост на комунизма и трябвало да се унищожат. Но не казаха, че независимо как са създадени след 1944 г., кооперативното земеделие не е изобретение на комунистите. А е стара българска традиция, дори през робството, когато народът е виждал своето оцеляване в икономическите сдружения, в съчетаните, общи усилия за просперитет.
Нищо обаче не можеше да спре политическите фанатици и безродниците в идиотското им упорство да съсипят материалните активи на селското стопанство. И да натрапят на все по-обедняващия народ

див капитализъм от
най-отвратителния
латиноамерикански тип.

Така страната ни стана единствената в света, създавала закони за собственото си самоунищожение. Разграбиха и разпродадоха модерната техника на отрасъла, буквално избиха елитни стада (дори бременни крави) внасяни срещу валута от Дания, Холандия, Канада. Разбира се, с парите на българския народ. В отвъдното преминаваха цяла мрежа от напоителни системи заедно с капковото напояване. Което преди време събираше възхищението на световни специалисти...

Примката около българския производител се затяга, селото загива

[Veskop]

сутринта го даваха по БНТ Свят.

[gentu]

Първата роботизирана система за доене в България

[GeorgiD]

Първоначално написано от Veskop

сутринта го даваха по БНТ Свят.

Сорос е едно дяволсло изчадие олицитворение на най-ниските безскруполни и егоистични цели, които може да преследва хуманоид. Той се ръководи единствено от цел за собствена облага и на такива хора не може да се разчита меко казано и въобще не трябва да има място за тях сред нас.

http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=5116631

Абсолютно същото важи и за тази американска отрепка от видеото в ютюб.

Няма ли вече някой да си ги прибере тези гнусни рептилии?

[pe6o1975]

http://nomer1edno.blog.bg/technology...lgarite.997447

[ivo]

Тоя план и до днес продължава явно. Време е ние, които останахме в тая разграбена държава да покажем среден пръст на тия които се опитват да ни "поробят". Да докажем на света, както не веднъж сме доказвали, че няма да е по тяхно му, а в нашия двор ние ще кажем кое къде и как. Крайно време е да излезем навън, извън форумите и скритите си лица в интернет и да кажем, че търпението, малоумниците и послушните свършиха. Нека направим бъдещето на децата ни по-добро. Нашето явно отиде в графата " И други".

[ROCCO]

Аз от няколко години го поствам това клипче с планът за разорението на БГ, но ето, че най-после стигна и до БНТ!

[ROCCO]

01.НАШАТА МИЛА СТРАНА


Пътнико свиден, пътнико млад, тръгнал да видиш белия свят, дето минаваш, пей и мечтай, но не забравяй родния край.

Че на света е само една, една нашата мила родна страна. Че на света е България само една, една нашата мила родна страна.

Много родини има в света има градини с чудни цветя, ала го няма пълния с блян, с песен хайдушка роден Балкан.

Ти ще пребродиш много страни, всички народи ти обикни, но не забравяй пътнико горд, своя прекрасен трудов народ.

02.ЕДНА БЪЛГАРСКА РОЗА
текст: Найден Вълчев

Добър вечер, приятелю млад, добър вечер, другарю, добре дошел във нашия град, добре дошел във България! Вземи във този хубав ден една българска роза от мен - нека тя да ти разкаже с ароматния си глас за Балкана, за морето и за всички нас. И когато, приятелю млад, и когато, другарю, си тръгнеш ти от нашия град, си тръгнеш ти от България, вземи и в този хубав ден една българска роза от мен - нека тя да ти напомня с ароматния си глас за Балкана, за морето и за всички нас. И не забравяй нито ден тази българска роза. И мен.

03.Моя страна, моя България
изпълнява: Емил Димитров

Колко нощи аз не спах, колко друми извървях - да се върна. Колко песни аз изпях, колко мъка изживях - да се върна. В мойта хубава страна майка, татко и жена да прегърна. Там под родното небе чака моето дете да се върна.Моя страна, моя България, Моя любов, моя България, Моя тъга, моя България, При теб ме връща вечно любовта.

Даже нейде по света неизвестен да умра ще се върна. В мойта хубава страна и тревата и пръстта да прегърна. Нека стана стръкче цвят нека вятъра познат ме прегърне. Нека родните поля да ме срещнат с песента щом се върна.

Моя страна, моя България Моя любов, моя България Моя тъга, моя България При теб ме връща вечно любовта.

Моя страна, моя България, моя прекрасна страна, ще се върна.

04.Стани, стани, юнак балкански


Добри Чинтулов

Стани, стани юнак балкански от сън дълбок се събуди, срещу народа отомански ти българите поведи!

Че сълзи кървави пролива във робство милий наш народ; високо той ръце простира да го избави вишний бог!

И тъй ний много претърпяхме, но стига толкоз да търпим, да бъдем пак, каквито бяхме, ил , всинца да се изтребим.

Докога, братя, да се губим? Защо да се не съберем? Така ли вечно ще се трудим и в робство всинца да измрем?

Я вижте, братя, погледнете на ближните нам племена! От тях добър пример вземете как си прославят имена!

Станете, братя, вий станете, начало покажете вий; и сабите си запашете, и помощ ще ви се яви.

На помощ сърби, черногорци със радост ще се затекат, а и от север храбри руси тозчас ще да се появят.

Догде е мъничка змията, елате да се съберем! С крака да й строшим главата, свободни да се назовем!

Да стане лева наш балкански, от него вятър да повей, та полумесец отомански под тъмен облак затъмней!

Да си развием знамената, да светне нашата земя, да си прославим имената, да гинат турски племена!

05.Боят настана


Боят настана, тупкат сърца ни, ето ги близо наште душмани. Кураж, дружина, вярна сговорна, ний не сме вече рая покорна!

Нека пред света да се покажем, нека му гордо, братя, докажем, че сме строшили мръсни окови, че сме свободни, а не робове!

Дружно, братя българи, в боя да вървим! Дружно, братя българи, враг да победим! О, майко моя, Родино мила, ний не сме вече рая покорна!

С гняв и дързост днес ще издигнем глас, времето няма все да чака нас. Нека във битка славна влезем ний, нашта десница Бог ще подкрепи!

06.Тих бял Дунав се вълнува
Тих бял Дунав се вълнува, весело шуми и "Радецки" гордо плува над златни вълни.

Но кога се там съзирава козлодуйски бряг, в парахода рог изсвирва, развя се байряк.

Млади български юнаци явяват се там, на чела им левски знаци, в очите им плам.

Горд отпреде им застана младият им вожд - па си дума капитану, с гол в ръката нож:

- Аз съм български войвода, момци ми са тез; ний летиме за свобода, кръв да лейме днес.

Ний летиме на България помощ да дадем и от тежка тирания да я отървем.

Парахода остави ни и по начин благ, та дружината да мине на родния бряг.

Капитана - немец същи - отказа - тогаз Ботев люто се намръщи, вика с буен глас:

- Туй го искам, не се моля: всички сте във плен. Тук се гледа мойта воля, аз съм капитан!

Чуй, там днес мре народа в бой с ужасен враг! Карай бързо парахода на българский бряг!

И гласа му става страшен при тия слова, немец бледен и уплашен, приклони глава.

Бърже парахода плува към желаний край, Дунавът се по-вълнува, весело играй.

Много време се измина, как не бе носил храбра българска дружена - товар за него мил.

А дружината запява песен зарад бой и байряка се развява гордо с лева свой.

Параходът веч наваля на милия бряг, Ботев шапката си сваля, че говори пак:

- Хайде, братя, излезнете, тука ще се спрем и земята целунете, дето ще да мрем!

И от радост упоени, пред левския стяг, всички падат на колени на светия бряг.

- Братя! - вика им войвода със гръмовен глас - Скоро радостно народа ще посрещне нас!

Скоро с гръм ще поздравиме Стара планина, кървав бой ще заловиме с турски племена!

Ний във битка не сме вещи, малко сме на брой, но сърца ни са горещи, жадни сме за бой!

Скоро турчин ще изпита грозната ни мощ: правдата е нам защита, левът ни е вожд!

И по цяла околия глас екна съгрян: "Да живее България, смърт на злий тиран!"

07.Край Босфора (Цар Симеон)


Край Босфора шум се вдига, лъскат саби, щитове, ето, Симеон пристига, воеводите зове:

„Съберете се, войводи, храбри орляци безброй; много войски и народи паднаха под меча мой.

Скоро горда Византия ще бъде в наша власт, стягайте се смело вие, на пристъп ще водя вас!"

В цариградските палати разтрепера се Роман, прати дарове богати в Симеоновия стан.

„Не ща дарове, ни злато! - гордо викна Симеон. - Мойто царство е богато, златен е и моят трон.

Сам Роман да се представи, нека той да проси мир! Нека поклон ми направи, па ще видя по-подир!"

08. Септемврийци


Когато над Дунав се мръкне и сънен Балканът заспи, отново в полетата бойни пожарът на бунта гори. (2)

Отново вървят септемврийци... За всеки загинал герой те мрачно проклинат: „Убийци! Ний пак ви зовеме на бой!” (2)

Ний искаме пак свободата, земята и нашия труд, че ние твориме благата със сърпа и тежкия чук. (2)

А тихият вятър отнася гласа на прикрития враг и глуха закана оглася селото и димния град. (2)

Кълнем се в смъртта ви, другари, и в всеки загинал герой, че скоро часът ще удари, часът на съветския строй! (2)

Червеното слънце ще грейне във всички бедняшки сърца и в новия кървав септември – кълнем се – ще бием врага! (2)

09.Шумете дебри и балкани
Шумете дебри и балкани, шумете бодро лесове! Ний идем - горди партизани, народни верни синове.

На бой под знамената чисти за свободата на дома, че наши с чужди хитлеристи днес газят ботевска земя.

Вървим през нощи и засади със бойни шмайзери в ръце. Как волно е в гърдите млади партизанското сърце!

Родопи, Рила и Пирина и горда Стара планина за партизанските дружини са днес развели знамена.

Шумете дебри и балкани, шумете бодро лесове! Ний идем - горди партизани, народни верни синове.

10.Вятър ечи, Балкан стене


Добри Чинтулов

Вятър ечи, Балкан стене, сам юнак на коня с тръба зове свойте братя: всички на оръжие!

Дойде време, ставайте, от сън се събуждайте, доста робство и тиранство, всички на оръжие!

Който носи мъжко сърце и българско име, да препаше тънка сабя, знаме да развие!

11.Партизан за бой се стяга


Партизан се за бой стяга, мята пушка на рамо: - Сбогом майко, сбогом татко, сбогом мила сестрице; аз отивам в боя люти, дет се гине, дет се мре! Шест месеца изминаха, майка сина не виде. Една сутрин писмо стига, майка мисли син пише, а в писмото два-три реда, от Чемерник собщават: "Твоя син е веч загинал в боя люти със врага той ни беше добър другар и отличен партизан." вместо майка да заплаче гордо вдигна тя глава, че отгледа такъв син, за родината да мрее.

12.ЧАВДАРЦИ


Земята на Ботев и Левски отново е робска земя, Балканът хайдушките песни отново размирно запя.

Кой люби народа поробен и пази завета велик завета на Левски бунтовен, при нас нека дойде войник!

Народната мъка разпали в сърца ни нестихващ пожар; затуй сме ний знаме развяли, тъй както развял го Чавдар.

С Ботевски пламък в душата, на Левски с духа несломим, ний търсим в борбата разплата и робски вериги рушим.

Министри продават народа, палачи бесилки коват; да вдигнем народа в тревога, избитите жертви зоват.

Кой люби народа поробен и пази завета велик, завета на Левски бунтовен, при нас нека дойде войник!

13.НИЕ СМЕ НА ВСЕКИ КИЛОМЕТЪР
текст: Найден Вълчев

Нас червеното знаме роди ни, нас не ще ни уплаши смъртта - ние сме на всеки километър и така - до края на света. Пада другарят в смъртен бой, пада за теб, свобода, за да изгрее и стане той малка червена звезда. Нас далечни победи ни викат, нас ни чака в зори радостта - ние сме на всеки километър и така - до края на света.




14.Свири хармонико, свири
Свири хармонико, свири, звучи ти песен млада, на път потегля във зори младежката бригада.

Не стой зад къщните стени, другарю сам и бледен, със нас тръгни към светли дни към дружба и победа.

Със нас ела да построим свободната РОДИНА, да стане краят наш любим, красив като градина.

15.Къде си вярна ти любов народна
Добри Чинтулов

Къде си, вярна ти любов народна? Къде блестиш ти, искра любородна? Я силен пламък ти пламни, та буен огън разпали на младите в сърцата, да тръгнат по гората.

Пламни, пламни ти в нас, любов гореща, противу турци да стоим насреща! Да викнем всинца с глас голям по всичкия Коджабалкан: голямо, мало, ставай, оръжие запасвай!

На пояс тънки сабли запашете, за бащината си земя станете, колете турски племена, пълнете с техните тела пространните равнини, дълбоките долини!

За нашето отечество и слава, за нашата свобода и държава да си пролеем вси кръвта, да си добием волността от нашите тирани, неверни мюсюлмани!

Байраци български навред да вдигнем, към бога със краст във ръка да викнем: о, наш създательо Христе, я виж от ясното небе, нашето мъчение, дългото търпение.

Благослови ти нашето желание, на тебе имаме ний упование, подвигът да ни е осветен, на твоя вяра утвърден, на славното ти име, предвечний божи сине!

Кога в , български предели настъпим, кога вразите си от нас изгоним. Да се възвишат знамена на българските рамена от върха на Дуная в Тесалия до края.

Кога свободата си ний доставим, кога си имената ний прославим, да видим всички мир тогас, и ний да викнем всички с глас, живейте православно, в България държавно.

16.Имала майка


Имала майка едно ми чедо, едно ми чедо Никола. С очи звездици, с лица трендафил, левенто чедо Никола.

Припев:

Е...Никола, Е...пирински орел Е...Никола, Е...български юнак

Дотегнало му от чорбаджии, и черно робство фашистко. Литнал Никола бой да се бие с върли народни душмани.

Припев...

Дом му станали Пирин и Рила, черните нощи закрила. Знаме червено в ръце развело, млади си момци повело.

Припев...




17.Де е България


Иван Вазов

Питат ли ме де зората мей огряла първи път, питат ли ме дей земята, що най-любя на света.

Тамо аз ще отговоря, де се бели Дунав лей, де от изток Черно море се бунтува и светлей.

Тамо де се възвишава горда Стара планина, де Марица тихо шава из Тракийска равнина.

Българийо, драга, мила, земля пълна с добрини, земля, що си ме кърмила, моя поклон приеми!

Любя твоите балкани, твоите реки и гори, твоите весели поляни, где бог всичко наспори.

Дето ази и да ида за теб мисля и горя, в теб родих се и желая в теб свободен да умра!



18.Кирил и Методий


Български всеучилищен химн

Стоян Михайловски

Върви, народе възродени, към светла бъднина върви, с книжовността, таз сила нова, съдбините си поднови!

Върви към мощната Просвета! В световните борби върви, От длъжност неизменна воден – И Бог да те благослови!

Напред! Науката е слънце, Което във душите грей! Напред! Народността не пада Там, дето знаньето живей!

Безвестен беше ти, безславен!... О, влез в Историята веч, В едно със другите славяни , кръстосай дух със огнен меч.

Тъй солунските двама братя Насърчаха дедите ни... О, минало незабравимо, О, пресвещени старини!

България остана вярна На достославний тоз завет – В тържествуванье и страданье Извърши подвизи безчет...

19.Хубава си, моя горо


Хубава си, моя горо, миришеш на младост, но вселяваш в сърцата ни само скръб и жалост. /2

Който веднъж те погледне, той вечно жалее, че не може под твоите сенки да изтлее. /2

А комуто стане нужда веч да те остави, той не може дорде е жив да те заборави. /2

Твойте буки и дъбове, твойте шуми гъсти и цветята, и водите агнетата тлъсти. /2

И божурът, и тревите, и твойта прохлада, всичко казвам понякогаш като куршум пада /2

на сърцето, което е сякога готово да поплаче, кога види в природата ново. /2

Кога види как пролетта зимата изпраща и под студа, и под снега живот се захваща. /2

20.Татковина


текст П.Р. Славейков музика Ем. Манолов

Хубава си, татковино, име сладко, земя рай. Сърце младо и невинно за теб трепка и играй.

Мили ми са планините и на север и на юг. Валозите, равнините, набраздени с наший плуг.

На уста ми сладка дума ще да бъде този кът, дето Дунав, Вардар, Струма и Марица си текат.

Дор на небо ясно слънце и на очи свет живот, ще обичам аз от сърце таз земя и тоз народ!



21.Кой уши байрака- песен за Райна Попгеоргиева
Айде провикна се турския паша от Панагюрище: - Айде я идете и я уловете Райна Попгеоргиева. Айде я идете и я уловете Райна Попгеоргиева.

Нито я колете, нито я бесете, най при мене доведете я. Имам да я питам, питам и разпитвам, кой уши байрака? Кой уши байрака, кой му тури знака смърт или свобода?

Айде провикна се Райна Попгеоргиева от Панагюрище: - Аз уших байрака, аз му турих знака смърт или свобода. Щете ме колете, щете ме бесете, аз съм Райна Попгеоргиева.


42.Жив е той, жив е - песен за Хаджи Димитър
Христо Ботев

Жив е той, жив е! Там на Балкана, потънал в кърви, лежи и пъшка юнак с дълбока на гърди рана, юнак във младост и в сила мъжка.

На една страна захвърлил пушка, на друга сабя на две строшена; очи тъмнеят, глава се люшка, уста проклинат цяла вселена!

Лежи юнакът, а на небето слънцето спряно сърдито пече; жетварка пее нейде в полето, и кръвта още по силно тече!

Жетва е сега... Пейте, робини, тез тъжни песни! Грей и ти слънце, в таз робска земя! Ще да загине и тоя юнак... Но млъкни сърце!

Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира: него жалеят земя и небе, звяр и природа и певци песни за него пеят...

Денем му сянка пази орлица и вълк му кротко раната ближе; над него сокол, юнашка птица, и тя се за брат, за юнак грижи!

Настане вечер - месец изгрее, звезди обсипят свода небесен; гора зашуми, вятър повее, - Балканът пее хайдушка песен!

И самодиви в бяла премена, чудни, прекрасни, песен поемнат, - тихо нагазят в трева зелена и при юнакът дойдат та седнат.

Една му с билки раната върже, друга го пръсне с вода студена, трета го в уста целуне бърже - и той я гледа, - мила, засмена!

"Кажи ми, сестро, де - Караджата? Де е и мойта вярна дружина? Кажи ми, пък ми вземи душата, - аз искам, сестро, тук да загина!"

И плеснат с ръце, па се прегърнат, и с песни хвръкнат те в небесата, - летят и пеят, дорде осъмнат, и търсят духът на Караджата...

Но съмна вече! И на Балкана юнакът лежи, кръвта му тече, - вълкът му ближе лютата рана, и слънцето пак пече ли - пече!

45.Петко льо, капитанине
Петко льо, капитанине, Петко льо, командирине, яла са, Петко, откажи от сванка пусто хайдутство.

На майка ти са додяло по денем вода носене, по нощем ризи перане, юнашки глави скриване.

Майчо льо, стара майчо льо, яз съм си янджиче проводил, яз съм си янджиче проводил в Стамбула града голема.

А га янджиче си доде какви хабери ще носи, тогава ша са откажа от този пусти хайдутлук.



22.Я кажи ми, облаче ле бяло


Я кажи ми облаче ле бяло, от где идеш де си ми летяло? не видя ли бащини ми двори и не чу ли майка да говори?

Що ли прави мойто чедо мило, с чужди хора, чужди хляб делило? ти кажи й облаче ле бяло, че жив и здрав тук си ме видяло.

И носи й от мен много здраве. Много мина, мъничко остана, наближава в село да се върна, да се върна майка да прегърна.


23.Излел е Дельо хайдутин
В изпълнение на: Валя Балканска

Излел е Дельо хайдутин, хайдутин енкесаджие, с Думбовци и с Караджовци. Зарочал Дельо, пурочал даридерскимнем аене, аене кабадайлие. -В селоно имам две лели, да ми ги не потурчите, да ми ги ни почорните, чи га си слезам в селоно, мночко щат майки да плакнат, по-мночко, млади невести.

24. От кога се е мила мойя майно льо


Откак са йе, мила моя майно льо, зора съзорила, мила моя майно льо, зора съзорила, оттогаз са й, мила моя майно льо, войска провървяла, мила моя майно льо, войска провървяла, кон до коня, мила моя майно льо, юнак до юнака, кон до коня, мила моя майно льо, байрак до байрака. Пушките им, мила моя майно льо, като честа гора, сабите им, мила моя майно льо, като ясно слънце, паласките им, мила моя майно льо, като дребни звязди, пищови им, мила моя майно льо, като дребян гъстак, дрехите им, мила моя майно льо, като тъмна мъгла, барутя им, мила моя майно льо, като тъмен облак, крушуми им, като мила моя майно льо, като град по поле, калпаци им, мила моя майно льо, катотъмен пушък. Като вървят, мила моя майно льо, през гора зелена, байрак носят, мила моя майно льо, със асланов образ, огън святка, мила моя майно льо, от добри катани. Кат препускат, мила моя майно льо, силян буян вятър, дето стъпят, мила моя майно льо, калдърмите къртят. Де кого си, мила моя майно льо, стигнат и срещнат, се си питат, мила моя майно льо, за Софийско поле. Отишле са, мила моя майно льо, на Софийско поле бой да правят, мила моя майно льо, за българско име, бой да правят, мила моя майно льо, за Христова вяра. Сам ги води, мила моя майно льо, сам цар Иван Шишман. Излягоха, мила моя майно льо, тез грозни татари. Отговаря, мила моя майно льо, сам цар Иван Шишман: - Я идете, мила моя майно льо, че си повикайте. Повикайте, мила моя майно льо, бре младо юначе, повикайте, мила моя майно льо, бре луда гидия. Свариха го, мила моя майно льо, с булче под венчило, че възседна, мила моя майно льо, ранена си коня, че отиде, мила моя майно льо, на Софийско поле, Дет помина, мила моя майно льо, планина помоли, дет помина, мила моя майно льо, гората укърни. Че завари, мила моя майно льо, че завари, мила моя майно льо, войска ми българска. Разсърди се, мила моя майно льо, бре младо юначе, разсърди се, мила моя майно льо, бре луда гидия, че извади, мила моя майно льо, сабя фрингияна, че разпръсна, мила моя майно льо, тез грозни татари.

25.Шуми Марица


Шуми Марица, окървавена плаче вдовица, люто ранена.

Припев:

Марш, марш! С генерала наш в бой да вървим, Враг да победим!

Български чеда, цял свят ви гледа Хай към победа славна да вървим.

Припев...

Левът балкански в бой великански с орди душмански води ни крилат.

Припев...

Млади и знойни в вихрите бойни ний сме достойни лаври да берем.

Припев...

Ний сме народа, за чест, свобода за мила рода, който знай да мре.

Припев...

26.Велик е нашият войник


(Марш на 23-и Шипченски полк, понастоящем - химн на армията)

Велик е нашият войник! Велик, велик, велик! Измокрен, гладен, уморен, без отдих би се ден и нощ, бърдата цепи разярен със страшния си вик "На нож!" От Китка литна в един миг, прецапа Тимока дълбок, при Равна, Вина, Лясковик, черта му път самият Бог. При Маврово, заровен в сняг, с ръце премръзнали се би, в Ботум отвори път за Дрин, прокуди врага до един! И пак спокоен, мълчалив, при Охрид днеска той стои и чака нов враг да срази със страшния си вик "На нож!"

[GeorgiD]

Протестират обединените във "Фейсбук"

Пред президентската канцелария и пред парламента днес ще протестират срещу цените на тока, парното и горивата, срещу наредбата за паркиране и против банките.

Живеем в тотален абсурд, нарушават се основни права от Конституцията, най-вече правото на достоен живот. Нашите пари се източиха от големи корпорации, за нас останаха само трохите, заявява Дончо Дудев, представител на обединили се във "Фейсбук" групи, цитиран от БГНЕС.

Хората протестират срещу високите цени на електроенергията, горивата и топлинната енергия, против новата наредба за паркиране в центъра на София, а също и срещу "произвола на банките".

"Вън от България" е призивът срещу "всички посредници, които ни продават електрически ток". Янко Петров, администратор на група в социалната мрежа, която протестира срещу високите цени, призовава за разсекретяване и анулиране на всички договори, подписани "на тъмно".

Петров предлага промени и в топлофикацията, където, според него, трябва да има индивидуални договори и всеки да има правото да се откаже от услугата.

Протест срещу шибания световен ред. Трябва да се провежда и във Вашингтон и Брюксел, от където се дърпат конците и се унищожи всичко в БГ.

[pgi]

Георге, спри да пишеш глупости, не сме в Северна Корея.